Легендите на Ювентус: Любимецът на Италия

JuventusBulgaria.com продължава рубриката „Легендите на Ювентус“, в която веднъж седмично Ви представяме материал посветен на легенди на Ювентус. В шестата част от рубриката ни ще Ви представим Роберто Баджо.

Началото

Роби Баджо е роден на 18 февруари 1967г. в италианския град Калдоньо. Стартира като юноша в местния тим, а след това отива във Виченца, именно там прави и дебюта си в мъжкия футбол от 1982 до 1985 бележи 16 пъти в 47 двубоя в Серия Ц. През 1985г. е избран и за най-добър играч в Серия Ц. Хваща окото на Фиорентина и през сезон 1985-1986 вече е в тима едва на 18 години вече е в Серия А. Трансферната сума също си я бива за онези години 1.5 милиона лири за младок са си доста сериозна сума за средата на 80-те В първия си сезон играе само в турнира за Купата на Италия заради контузии, а във втория прави и дебюта си в Серия А при домакинската победа над Сампдория с 2:0. Баджо обаче пак се контузва и до края на сезона изиграва едва 10 мача, но се разписва три пъти. Дебютният му гол е доста запомнящ се през 1987г. при гостуването в Неапол на Наполи с Марадона за равенството 1:1 Баджо вкарва пряк свободен удар. Следващият сезон контузиите вече са преодолени и Баджо прави впечатление след нов гол като гост на Наполи. Тогава той в стил Марадона преодолява половината отбор на Наполи със страхотен индивидуален рейд справя се с вратаря и бележи. Сезонът завършва с 9 гола в 34 срещи, а за целия сезон във Фиорентина Баджо бележи 55 пъти в 136 двубоя и през 1988 идва и първата повиквателна за националния отбор на Италия. В последния сезон на Баджо във Флоренция се стига и до първия му голям успех – финал в турнира за Купата на УЕФА. Той бележи победната дузпа при отстраняването на Атлетико Мадрид и дузпа срещу Динамо Киев. Във финала Ювентус печели с 3:1 в двата двубоя и така печели трофея и си набелязва Баджо за следващия сезон.

Баджо след пореден гол за Италия

В Ювентус

През 1990г. Баджо преминава в Ювентус от Фиорентина с трансфер на стойност 8 милиона лири, тогава рекорден и още в първия си сезон оправдава очакванията – 27 двубоя в 47 срещи. В турнира за Купата на УЕФА Юве отново се е устремил към дублиране на трофея, като Баджо става голмайстор на турнира с 9 попадения, като реализира и три попадения срещу българския Сливен в първия кръг в турнира. Отстранени са още австрийския Аустрия Виена, белгийския Стандарт Лиеж с категорични резултати последователно 8:1, 8:0 и 6:1. На полуфиналите обаче Юве е отстранен от Барселона с общ резултат 2:3. Въпреки това обаче сезонът е провал за тима незавидното седмо място в първенството и отпадане на четвъртфиналите за Купата. През сезон 1991-1992 Баджо бележи 22 пъти в 40 срещи. Ювентус се бори за дубъл, но губи от Милан първенството и от Парма Купата. Баджо завършва на второ място в голмайсторската листа на италианския футболен елит с 18 гола.

Пореден гол за Ювентус

Сезон 1992-1993 Баджо бележи 30 гола в 43 срещи, това най-силният му сезон и печели и първия си трофей с Юве. В Серия А Баджо бележи 21 попадения и отново е втори в голмайсторската листа в първенството. Ювентус води битка с Милан за титлата, но росонерите успяват да станат шампиони с 50 пред 46 точки. На полуфиналите за Купата Юве отпадна от Торино. В турнира за Купата на УЕФА обаче няма кой да спре Ювентус и Баджо, Баджо реализира 6 попадения в турнира, а Юве отстранява отборите на Анортозис, Панатинайкос, Сигма Оломуц, Бенфика, ПСЖ, за да достигне до финала срещу Борусия Дортмунд. 3:0 в Торино и 3:1 Дортмунд след 6:1 общ резултат Юве вдига трофея, а Баджо реализира три гола във финалите. В края на 1993 Роберто Баджо печели Златната топка, ставайки четвъртия играч на Юве с отличието след Омар Сивори 1961, Паоло Роси 1982, Мишел Платини през 1983, 1984 и 1985г. Баджо печели и други две важни отличия – най-добър играч на ФИФА и най-добър играч на авторитетното футболно списание World Soccer в същата година.

Баджо със Златната топка

Сезон 1993-1994 е доста противоречив за играча с опашката, но той отново е на висота вкарва 17 гола в Серия А, а Юве отново се бори за титлата с Милан, но 3 точки в полза на росонерите този път лишават Баджо от първата му титла в Серия А. В турнира за Купата на УЕФА Баджо бележи три пъти, но Юве отпада изненадващо от Каляри на четвъртфиналите. Финалът на Световното в САЩ 94 отрежда на Баджо второто място в класацията за Златната топка след българина Христо Стоичков. Сезон 1994-1995 е най-успешния като трофеи за Баджо, който е много близо и до требъл с Юве. След почти 10 години пауза Юве отново е шампион на Италия и то по категоричен начин с цели 10 точки пред втория Лацио. Спечелена и Купата на Италия след общ резултат 3:0 в двата финала срещу Парма. В Купата на УЕФА са отстранени ЦСКА София, Маритимо, Адмира Вакер, Айнтрахт Франкфурт, Борусия Дортмунд, а на финала отново е Парма, както и в мача за Купата. След 1:1 в Торино обаче пармалатите побеждават с 1:0 у дома и с 2:1 общ резултат печелят трофея и лишават Юве от требъл. Баджо се разписва 4 пъти в турнира. Целият сезон Баджо реализира 14 пъти в 29 мача, въпреки че страда от контузия и пропуска една част от сезона. За целия си период в Юве Роберто Баджо вкарва 115 пъти в 200 мача. С това си постижение Баджо става един от 13-те играчи на тима със 100 гола във всички турнири за клуба и в момента е на деветото място във вечната голмайсторска листа на клуба.

Националният отбор 

След дебюта през 1988 Баджо става постепенно титуляр в националния отбор, участва на Световното през 1990, на което е домакин именно Италия и тимът печели бронзовите медали. Баджо бележи два пъти и вкарва дузпа в полуфинала срещу Аржентина, но гаучосите се оказват по-точни от бялата точка и успяват да отидат на финал. Четири години по-късно Баджо прави страхотно световно първенство в САЩ през 1994г. Той вкарва пет гола, но пропуска решаващата дузпа във финала срещу Бразилия. Пропуска Евро 1996, но се завръща за последното си Световно първенство през 1998 във Франция. Бележи два пъти и вкарва дузпа на Франция, но французите се оказват победителите в рулетката на дузпите и се класират за полуфиналите на първенството. Изиграва 56 двубоя и бележи 27 попадения в националния отбор. На 37-годишна възраст италианските фенове искаха да видят Баджо на Евро 2004 и на Олимпиадата в Атина през 2004, но това не се случи. В прощалния си мач на Италия през април 2004 срещу Испания Баджо е изпратен със силни аплодисменти от привържениците.

Баджо след победния гол срещу Нигерия на Световното в САЩ през 1994

След Ювентус 

Ръководството на Ювентус решава, че Баджо няма повече бъдеще в клуба и възлага надежди на тогава все още младият и неизвестен Алесандро Дел Пиеро, който ще стане може би най-големият символ в историята на Ювентус няколко години по-късно. Феновете са бесни от това решение и не искат любимеца им да бъде продаден. Това все пак се случва през лятото на 1995 и той отива в Милан срещу сериозна сума за онова време 6.8 милиона лири. Баджо става шампион в следващия сезон с Милан, но този трофей ще се окаже и последен за него и въпреки страхотната си кариера Баджо има едва четири спечелени трофея – три с Ювентус и един с Милан. В Милан Баджо не е същия както в Ювентус и след само две години е продаден в Болоня, където се преражда буквално 30 мача 22 гола и третото място в голмайсторската листа в Серия А. Веднага е привлечен в Интер, който напусна след два сезона, за да се устрои за в Бреша вече минал 30-те Баджо преподава в скромния тим, а с него играят и играчи като Гуардиола и все още неизвестните Лука Тони, Андреа Пирло и много други. На 37-годишна възраст Роберто Баджо слага край на кариерата си след края на сезон 2003-2004 и с впечатляваща статистика 12 попадения в 26 срещи във всички турнири за Бреша.

Баджо в действие с екипа на Бреша

След футбола Баджо развива успешен спортен бизнес, който започва още като футболист. Той притежава магазин за спортни стоки „Баджо спорт“, но през 2012г. е принуден да го закрие след финансовата криза. През 2001г. издава своята автобиография „Врата към небето“, а година по-късно е обявен за Посланик на добра воля на ООН. През 2010 получава наградата „Човек на мира“, която е втората награда за мир след Нобеловата. Редовно участва в благотворителни мачове със звезди от шоубизнеса, спорта и футбола. И до ден днешен Роберто Баджо остава един от най-обичаните италиански футболисти, защото една пропусната дузпа не може да развали такава впечатляващата кариерата като Гения с опашката.

снимки: www.juventus.com, fifa.com, Интернет

Още от рубриката:

Легендите на Ювентус: Първото магическо трио (I част)

Легендите на Ювентус: Първото магическо трио (II част)

Легендите на Ювентус: Вратарят със златните ръкавици

Легендите на Ювентус: Елегантният защитник, който спечели всичко

Легендите на Ювентус: Френският магьосник

Коментари