История

Силата на една идея…

Всичко започна от една пейка на улица „Ре Умберто“, която е една от най-известните улици в Торино, Италия. Група гимназисти от училище „Масимо д’Адзелио“, споделящи една и съща страст към футбола, се събрали на тази пейка с една интригуваща идея – да създадат спортен клуб. Те били добре образовани, въпреки че най-големият бил едва на 17 години. Именно това проправило пътя към името на клуба. На латински „Juventus“ означава „младост“, „млади хора“. Така на 1 ноември 1897 година се родила легендата. Първият президент на Ювентус е Еудженио Канфари, а в самото начало отборът играел своите мачове на площад „Д’Арми“ (Piazza d’Armi).

През 1900 година Ювентус дебютира в националния шампионат като по това време екипите били розови. По ирония на съдбата Ювентус избира сегашните си цветове в черно и бяло през 1903 година. Тогава ръководството на тима поръчва екипи от Англия, но когато пратката е получена на пристанището в Генуа се оказва, че вместо розови фланелки и гащета по погрешка са се озовали такива в черно и бяло, които били предназначени за английския Нотс Каунти. Всъщност в началото ювентинците са избрали розовия цвят, а обяснението е записано в един от ранните дневници на клуба, където се казва, че според тогавашната традиция футболистите са излизали на терена и с вратовръзка и поради тази причина Юве е заложил на модерния по това време из салоните на Торино розов цвят. През 1905 година Ювентус печели първата си титла на Италия в конкуренцията на Дженоа и Миланезе. Година по-късно след раздори и разцепление в съблекалнята президентът Алфредо Дик напуска отбора и основава местния съперник Торино, вземайки със себе си някои от най-добрите чуждестранни играчи на Ювентус. Следват трудни години за клуба, който не може да се противопостави на тогавашните силни тимове на Про Верчели и Казале. След края на Първата световна война „бианконерите“ излъчват първите си национали в лицето на вратаря Джаконе и бековете Ново и Бруна. Президент по това време е поетът Корадо Корадини, който успешно съчетава официалните си задължения с написването на химн на клуба, който е използван до 1960 година.

През 1923 г. за „Старата госпожа“ дебютира един от най-великите вратари в историята на футбола – Джампиеро Комби. На 23 юли същата година за президент на Ювентус е избран Едуардо Аниели, син на основателя на автомобилния концерн „ФИАТ“ Джовани Аниели. Първото нещо, което прави, е да премести отбора на улица „Марсилия“ заради увеличаващия се брой запалянковци. Малко след това е назначен и първият официален треньор, унгарецът Йено Карой, който довежда със себе си своя сънародник Ференц Хирзер. Заедно с местните таланти Комби, Росета, Мунерати, Бигато и Граби е поставена основата на първия велик отбор на Ювентус.

През 1925-26 година Юве печели второто си скудето. Но това е само началото. От сезон 1930/31 до 1934/35 г. „Старата госпожа“ печели пет последователни титли. Звездите по това време са Орси, Калигарис, Монти, Чезарини, Варлиен I и II, Бертолини, Ферари и Борел II, водени от треньора Карло Каркано. Играчите на отбора имат значителен принос и към националния отбор на Италия, който завоюва световната титла през 1934 г. в Рим. По това време „бианконерите“ трупат и първи опит в Европа, участвайки в първия международен турнир по футбол в Европа „Купа Митропа“, наричана също Средноевропейската купа, където стигат четири полуфинала.

През 1933 г. Ювентус сменя своя дом и започва да играе на „Стадио Муничипале“ (по-късно преименуван на „Стадио Комунале“ и „Стадио Олимпико“). Стадионът е открит на 14 май 1933 година. Първият двубой на новия стадион се играе на 29 юни 1933 г. между Ювентус и Дожа Уйпещ, Унгария, завършил с победа за италианците с 6:2 в четвъртфинален мач реванш за Купа Митропа. През 1935 г. Едуардо Аниели умира в самолетна катастрофа в Генуа. След Втората световна война Ювентус постепенно възстановява позициите си и през 1947 г. президент на тима става Джовани Аниели, син на починалия Едуардо Аниели. Най-известните играчи по това време са Карло Парола и двамата датчани Джон Хансен и Карл Аге Прест. Голямата звезда обаче е Джампиеро Бониперти. Юве печели две титли през 1950 и 1952 година, а през 1953 г.  Джани Аниели слиза от президентския стол и две години по-късно неговия по-малък брат Умберто поема управлението на клуба. Осигурявайки си услугите на Омар Сивори и Джон Чарлс Юве триумфира със скудетото през 1958 година и по този начин става първият италиански клуб, който има право да постави на фланелката си една звездичка, която символизира десет спечелени шампионски титли. Клубът става още три пъти шампион през 1960, ’61 и ’67 година. На 13 юли 1971 година за президент на Ювентус е назначен Джампиеро Бониперти.

Ерата Бониперти

Периодът на Бониперти започва с гръм и трясък като веднага се спечелени две последователни шампионски титли през 1972 и ’73 година. Между 1972 и 1986 г. „бианконерите“ успяват да спечелят 9 шампионски титли и всички възможни международни трофеи. През 1985 г. „Старата госпожа“ се изправя във финала за КЕШ срещу великия отбор на Ливърпул. Победният гол е отбелязан от дузпа от Мишел Платини и по този начин италианският гранд става първият носител на трофеи от трите европейски турнира. Победата обаче е помрачена от трагичната смърт на 39 футболни запалянковци. От този момент нататък футболът никога нямаше да бъде същият. Трагедията в Брюксел е описвана като „Най-мрачният ден в историята на УЕФА“. Честмир Вицпалек и Карло Парола полагат основите на отбора преди Джовани Трапатони да бъде назначен през 1976 година. На терена блестят цяла плеяда звезди – Дзоф, Ширея, Тардели, Кабрини, Каузио, Роси, Джентиле, Фурино, Анастази и Роберто Бетега.

През 1980 г. Бониперти привлича ирландския атакуващ полузащитник Лиъм Брейди. Роденият в Дъблин халф прекарва две години в Торино, в които спечели две титли на Италия. През втората му година в последния кръг той отбелязва решаващ гол от дузпа срещу Катандзаро, с което донесе титлата и втора звездичка на торинския гранд. По-малко от два месеца по-късно цяла Италия е във възторг, когато на 11 юли 1982 г. националният отбор по футбол става световен шампион за трети път. Опорите на Италия са Дзоф, Джентиле, Кабрини, Ширея, Тардели и Роси. С шест гола от 7 мача Роси става голмайстор на турнира и напълно заслужено печели Златната топка, с което става едва вторият италианец с това престижно отличие след Ривера. Непосредствено след световното първенство броят на чужденците в Италия е увеличен до двама и в Ювентус пристигат Збигнев Бониек и Мишел Платини. Френският магьосник печели „Златната топка“ три поредни години – през 1983, 1984 и 1985 г., като същевременно става и трикратен голмайстор на Серия А през тези години. Пасовете и преките му свободни удари са считани за едни от най-добрите в историята на футбола. През 1986 година Ювентус печели последното си скудето в ерата Бониперти. Платини играе още един сезон за клуба преди да приключи с футболната си кариера и да стане треньор. Оттеглянето на французина съвпада с преструктурирането на тима, което довежда до по-малко успехи. Въпреки това отборът воден от Дино Дзоф печели Купата на Италия и Купата на УЕФА през 1990 година. По-малко от година по-рано на 3 септември 1989 година трагично загива една от най-големите легенди на Ювентус Гаетано Ширеа. При обиколка в Полша като наблюдател на мач на Гурник Забже, с който Ювентус предстои да играе в турнира за Купата на УЕФА, претърпява автомобилна катастрофа и умира близо до село Бабск.

Най-добрият отбор в света

През 1990 г. Джампиеро Бониперти сдаде президентско място на Виторио Киусано. През същата година Ювентус се премества в новия си дом – стадион „Деле Алпи“, който е построен специално за световното първенство по футбол. Три години по-късно Ювентус печели своята трета Купа на УЕФА, но на местна почва успехите липсвали. През 1994 г. нова мениджърска група в лицето на Антонио Джираудо, Лучано Моджи и Роберто Бетега поема в свои ръце съдбата на клуба. Те назначават Марчело Липи за треньор, който моментално печели първата шампионска титла за клуба след 9 години. В отбора са привлечени няколко нови момчета като Ферара в защита, Соуса и Дешан в средата на терена. В предни позиции редом до Роберто Баджо, Джанлука Виали и Фабрицио Раванели се появи и едно младо момче, който беше привлечен предходната година от Падова. Името му е Алесандро Дел Пиеро – човекът, който ще пренапише много от рекордите на Ювентус.

Същият сезон „бианконерите“ стават носител на Купата на Италия, но губят финала за Купата на УЕФА от Парма. Въпреки двата спечелени трофея, годината е белязана и от трагедия. На 25 април 1995 г. от левкемия умира Андреа Фортунато. Именно заради това скудето номер 23 за Ювентус е известно още и като „Скудетото на Фортунато“. Триумфът в Италия позволи на „Старата госпожа“ да участва в Шампионската лига през следващия сезон. Походът започна с доминация срещу Борусия Дортмунд, Стяуа и Рейнджърс в груповата фаза. След това на 1/4-финалите бяха елиминирани Реал Мадрид, а на 1/2-финалите френският Нант. Така на 22 май 1996 г. в Рим Ювентус се изправи срещу носителя на трофея от предния сезон Аякс. В редовното време и продълженията мачът завършва с резултат 1:1, като за „бианконерите“ точен бе Раванели. В лотарията на дузпите в герой се превръща стражът на „Старата госпожа“ Анджело Перуци, който успява да спаси две дузпи на холандците. За сметка на това всички футболисти на Ювентус, които застават зад бялата точка, са точни. Последната дузпа е реализирана от сърбина Владимир Югович, който хвърля в екстаз тифозите на Юве, донасяйки втората КЕШ в историята на клуба.

След финала с Аякс Ювентус осъществява невероятен трансфер, привличайки един от най-силните футболисти за всички времена – Зинедин Зидан. Освен него са привлечени още Монтеро, Бокшич, Виери, Аморузо, но пък тима напуснаха имена като Виали, Раванели, Карера, Мароки. На 26 ноември 1996 г. в Токио Ювентус побеждава Ривър Плейт с 1:0 в мач за Междуконтиненталната купа. За играч на мача е избран авторът на победното попадение Алесандро Дел Пиеро. До края на десетилетието Юве играе още два финала на Шампионската лига (през ’97 и ’98 г.), които обаче са загубени, съответно срещу Борусия Дортмунд и Реал Мадрид. По същото време клубът става шампион на Италия, като особено паметен е успехът от първата година, защото скудетото става факт на вековния юбилей на отбора. Последваха няколко неуспешни сезона за Ювентус като всичко започна от злощастната контузия на Алесандро Дел Пиеро на 8 ноември 1998 година в мач срещу Удинезе в Удине. По-късно през сезона Марчело Липи напусна отбора и за треньор бе назначен Карло Анчелоти. След три неуспешни сезона за клуба ръководството се принуди да върне обратно Марчело Липи. Отборът бе напуснат от ключови фигури като Зидан, Индзаги и Ван дер Саар, но пък бяха привлечени Буфон, Тюрам и Недвед. Сякаш с магическа пръчица Липи преобрази тима и през следващите два сезона Ювентус се окичи със златните медали в Италия.

През 2002 година титлата се реши в последния кръг като Юве спечели в Удинезе, а Интер загуби в Рим от Лацио. Скудето номер 26 ще се запомни с огромната радост на Дел Пиеро и Трезеге в съчетание със сълзите на Роналдо на другия полюс. През следващия сезон на 24 януари 2003 г. на 81-годишна възраст почина Джовани Аниели. Това бе тежък удар за всички, които обичат Ювентус, но въпреки всичко отборът показа характер и стигна до скудето номер 27. Същата година Юве достигна и финал за Шампионската лига, който беше загубен от местния съперник Милан след изпълнение на дузпи. Във финалния двубой липсваше най-важния футболист за „бианконерите“ – Павел Недвед, който си изпроси ненужен картон на полуфинала срещу Реал Мадрид и бе лишен от участие в най-важния мач за годината. През лятото на 2003 г. – на 15 юли – Ювентус постигна исторически договор с кметството на град Торино, придобивайки пълни права на земята, където е тогавашния стадион „Деле Алпи“ и където в крайна сметка ще бъде изграден новия стадион на отбора. На 3 август в Ню Джърси, САЩ, Ювентус и Милан отново се срещнаха, но този път в мач за Суперкупата на Италия. Двубоят отново се реши с дузпи, но този път късмета беше на страната на „Старата госпожа“. Радостта беше помрачена от новината за смъртта на президента на отбора Виторио Киусано, който няколко дни по-рано си отиде завинаги от този свят. По време на мандата си като президент на Ювентус той спечели шестнадесет международни и национални трофеи. Именно на него беше посветена победата над Милан. Почти година по-късно, на 27 май 2004 г., клубът отново беше в дълбок траур след кончината на Умберто Аниели. През юни същата година Марчело Липи напуска Ювентус и поема националния тим на Италия.

Campioni sul campo, но все пак смутни времена

За нов старши треньор е назначен Фабио Капело. По това време пристигат отлични футболисти като Емерсон, Фабио Канаваро и Златан Ибрахимович. Въпреки слабото представяне в Европа, Ювентус доминира в Италия и става шампион в две последователни години, записвайки съкрушителни рекорди и оставяйки конкурентите си далеч от върха. Особено превъзходство отборът показва през сезон 2005/06 г. , когато записва само една загуба от 38 мача. Най-силните звена на тима са традиционно силната защита и феноменалната физическа подготовка на играчите, която им позволява да атакуват съперника през всичките деветдесет минути. Според мнозина специалисти „бианконерите“ притежават перфектна тактическа дисциплина и всички ярки индивидуалности подчиняват усилията си на колектива.

За отличния климат в отбора огромен принос има и генералният директор Лучано Моджи срещу когото са изсипани купища нападки за корупция през лятото на 2006 година. След края на сезона избухва най-големият скандал в историята на италианския футбол, по-известен като „Калчополи“. Всичко започна от няколко телефонни подслушвания, които доказаха връзки между мениджъри на клубове и съдии. Най-потърпевш се оказа Ювентус, който беше изпратен в Серия Б с пасив от 9 точки и с отнети титли от 2005 и 2006 година, въпреки, че именно играчите на Ювентус бяха ядрото на националния отбор, който през 2006г. завоюва Световна титла в Германия.

През следващите години скандалът Калчополи се проточи в съда, но в крайна сметка Ювентус бе оправдан в обвиненията за манипулиране на съдии. В хода на делото се внесоха множество доказателства, които потвърдиха невинността в действията на Лучано Моджи, както и  тези на клуба. Оказа се, че конкурентни отбори на Ювентус – интер, Милан, Лацио, Фиорентина, са извършили доста по-големи нарушения, но единственият потърпевш бе Ювентус с отнети 2 титли и 400 млн евро загуби.

След „Калчополи“ за президент на „Старата госпожа“ е избран Джовани Коболи Джили, а за нов главен изпълнителен директор Жан-Клод Блан. За треньор е назначен легендарният бивш халф на тима Дидие Дешан. Голяма част от звездите на отбора напускат – Ибрахимович, Емерсон, Дзамброта, Виейра, Канаваро, Тюрам. Все пак не всички си тръгват – Дел Пиеро, Буфон, Каморанези, Недвед и Трезеге решават да продължат кариерите си в по-долната лига и завинаги остават в сърцата на феновете. Дори и с доста отслабен състав Ювентус става шампион на Серия Б с аванс от шест точки пред втория. Алесандро Дел Пиеро пък завърши сезона като голмайстор на първенството и се превърна във водещ реализатор на Юве за всички времена. Веднага след като осигурява промоцията на Ювентус, Дидие Дешан подава оставка заради неразбирателство с ръководството.

През лятото на 2007 година за треньор е назначен Клаудио Раниери. Под негово ръководство тима завършва на трето място и добива право на участие в Шампионската лига. Фантастичен сезон правят Дел Пиеро и Трезеге, които финишират на първите две места в голмайсторската листа, съответно с 21 и 20 гола.

През сезон 2008/09 г. „Старата госпожа“ стига само до второто място в крайното класиране, но два кръга преди края Раниери е уволнен и на негово място е назначен Чиро Ферара. През лятото в отбора се завърна Канаваро, който дойде с новите попълнения Фабио Гросо, Фелипе Мело и Диего. Началото бе обещаващо, но липсата на опит в треньорската професия на Чиро Ферара си каза своето и отборът не успя да задържи доброто си представяне през цялата кампания. През октомври Джовани Коболи Джили напусна президентския пост на клуба и даде пълен картбланш на неговия следващ заместник – Жак-Клод Блан. След отпадане в груповата фаза на Шампионската лига, отпадане за купата на Италия и сривът в първенството, ръководството освободи Ферара и за негов временен заместник бе назначен Алберто Дзакерони. Подобрението така и не дойде през този сезон и Ювентус завърши на седмо място в крайното класиране, добивайки право на участие в предварителния кръг на Лига Европа. Повратният момент дойде на 19 май 2010 година, когато президент на клуба стана Андреа Аниели.

Възраждането

След пристигането на Андреа Аниели в клуба настъпиха сериозни промени във всички нива. За нов главен изпълнителен директор бе назначен Джузепе Марота. Заедно с Марота бяха наети и спортния директор Фабио Паратичи, а за старши треньор бе назначен Луиджи Делнери. Въпреки това историята от предният сезон се повтори отново – отпадане в груповата фаза на Лига Европа, отпадане от турнира за Купата на Италия и тотален крах в първенството. В крайна сметка Юве отново финишира на седмо място, но този път остана извън евротурнирите и Делнери бе уволнен от ръководството след само един сезон начело.

През лятото за старши треньор бе назначен Антонио Конте, който е бивш халф на тима с цели 13 сезона за Ювентус зад гърба си. Той веднага подсили отбора с няколко важни попълнения като Лихщайнер, Видал, Вучинич и Андреа Пирло. Но най-важното събитие за клуба бе на 8 септември 2011 година, когато бе открит новия стадион „Ювентус стейдиъм“. Капацитетът му е 41 000 места, като по случай откриването е поканен английският тим Нотс Каунти. На 11 септември се изиграва първият официален двубой на новото съоръжение между Ювентус и Парма. Стефан Лихтщайнер вкарва първият официален гол на новия стадион, а Ювентус печели с 4:1 и дава сериозна заявка за излизане последните две кризисни години.

ТРОФЕИ