Защо Маркизио означава толкова много за феновете на Ювентус

Нарастващите спекулациите за евентуален трансфер на Маркизио накара фенове да изразят позицията си с транспарант във Виново

Един простичък транспарант изписан с черни букви на бял плат бе окачен пред тренировъчния комплекс на Ювентус във Виново. Думите му се разчитаха въпреки гъстата пиемонтска мъгла, която се беше спуснала тази сутрин. „Не пипайте Маркизио. Остани с нас.” бе посланието на малка група фенове, говорейки от името на хиляди, дори може би милиони, привърженици, които не могат да си представят какво би било да видят как полузащитника напуска любимия им отбор. (транспаранта във Виново)

Price of amoxicillin and potassium clavulanate, also called amoxicillin and kcl (amoxicillin) and kcl (amoxicillin potassium), is the brand name and trademark for an antibiotic and a cough suppressant, potassium clavulanate, and its generic drug (amoxicillin), produced by glaxosmithkline (gsk) in uxbridge, uk. A Radcliff ciprofloxacin rezeptfrei car that has had a mechanical problem will be much less valuable. Priligy prix senegal is a belgian television series that was created by belgian television company télé-midi.

Get a glimpse of what the perfect girdle can look and feel like with a pair of the perfect g-string girdle. Dapoxetine (dapoxetine) is an antidepressant used to treat major depressive http://pajuriovingis.lt/75868-assunzione-levitra-10-mg-51176/ disorder and is available in a variety of doses and formulations. Clavulanate has the ability to penetrate bacterial cell wall and the active ingredient is then released.

Лоялността в света на футбола е променливо понятие, както ясно се вижда тази зима от желанието на Алексис Санчез да се отправи в посока Манчестър. Вярвайки, че Арсенал имат много малък шанс да спечелят трофей, чилиеца се стреми да се премести в северна Англия, макар изглеждайки объркан дали вижда бъдещето си в червен или син екип, стига да се сдобие с пари и медали. Идолите на Барселона Неймар и Дани Алвеш сега са съотборници в Париж, а Майкъл Оуен наскоро говори относно сълзите, които е пролял, когато е напускал Ливърпул. Но все пак той стана футболист на Реал Мадрид, а след това на Нюкасъл, а в последствие и на Манчестър Юнайтед.

Италия винаги е била по някакъв начин специална в това отношение. Италианските играчи, както при почти всеки друг аспект от живота на полуострова, демонстрират двете крайности на спектъра. Някои като Франческо Тоти и Паоло Малдини играха за един и същ клуб повече от двадесет години, докато през изминалото лято Леонардо Бонучи стана единадесетия футболист, който е обличал екипите на Милан, Интер и Ювентус. Кристиан Виери, който игра за дванадесет отбора, все пак успяваше да бъде топ реализатор, както на Серия А, така и на Примера Дивисион, макар и да преминава от отбор в отбор. Има безброй примери за подобни номадски кариери, но на техен фон го има Клаудио Маркизио.

Той е най-дълго служещия играч на „Старата госпожа”. Роден в Торино в семейство на притежатели на сезонни карти, той се записва в юношеските гарнитури на отбора през 1993г. Макар в момента той да е светкавично разпознаваем всеки път, когато стъпи на „Ювентус Стейдиъм”, той е бил подавач на топки на „Стадио деле Алпи” и си е мечтаел един ден да носи известната черно-бяла фанелка. Израствайки като тийнейджър Маркизио впечатлява всеки, когото го зърне, с невероятните си умения, удивителното количество работа, която върши и ниво на професионализъм, което Юве изисква от всички свои играчи. Той става капитан на Примаверата и помага на отбора да спечели титлата на Италия и престижната купа Виареджо през сезон 2005/06.

През същия сезон старши треньора Фабио Капело започва да го включва в групата за мачовете на първия отбор, но не взима участие в нито един двубой. Към въпросния момент да бъде пренебрегнан е нещо ново за него. Макар и треньорът да има достатъчно добри причини да остави Маркизио извън игра, той просто се превръща в първия от един дълъг списък от хора, които погрешно са отписвали местната звезда известен като „Il Principino”.

„Малкият принц” става постоянна част от първия състав след изхвърлянето на Юве в Серия Б след като в резултат на скандала Калчополи същите играчи, които са възпрепятствали неговия път към първия отбор, напускат клуба. Опитните полузащитници Патрик Виера и Емерсон преминават съответно в Интер и Реал Мадрид. Капело също се отправя към „Бернабеу”, но неговия заместник Дидие Дешамп също гласува доверие на други играчи като Кристиано Дзанери, Джулиано Джаникеда и Матео Паро, а Маркизио е оставен на пейката.

Въпреки това, триото бива сполетяно от различни контузии, което дава шанс на обещаващия младеж най-после да блесне. Хващайки възможността здраво, той бързо си спечелва място в титулярния състав доказвайки, че е динамичен „box-to-box” полузащитник, който никога не се измаря, който помага на защитата преди да се изстреля в предни позиции. В края на сезона Маркизио регистрира първата си асистенция, подавайки на Алесандро Дел Пиеро, при победата над Арецо, която подпечатва връщането на отбора в италианския елит.

След това той е изпратен под наем в Емполи, защото ръководните фактори в Ювентус решават да попълнят състава с халфове, чийто завишени трансферни суми само донадуват и без това вече съмнителните им репутации. До началото на сезон 2008/09 клубът похарчва 9 милиона евро за Серхио Алмирон, 10 милиона евро за Кристиан Поулсен, Момо Сисоко преминава от Ливърпул за 11 милиона евро, а пък Олимпик Лион получават 13 милиона евро за бившия играч на Челси Тиаго Мендеш.

Въпреки това до декември нито един от тези четиримата не получава възхвали за играта си. Вместо тях, това се случва за Маркизио, който изпъква със силни изяви при победата над Милан с 4:2. Ръководейки играта, той никога няма да погледне назад и изглежда, че той най-накрая ще получи дълготрайно място в състава. Обаче благодарение на безграничната си мъдрост, спортният директор Алесио Секо има други идеи пропилявайки още 25 милиона евро за подписа на Фелипе Мело от Фиорентина, оставяйки Маркизио за пореден път в миманса.

Той отново си проправя път обратно като незаменима фигура в състава само за да види как на следващата година Юве привлича Алберто Акуилани. Това довежда до странната идея на треньора Джиджи Делнери да използва Маркизио като ляво крило – роля, която никога не му е подхождала, но, която е приета от играча без да се оплаква и в крайна сметка научавайки се да я изпълнява адекватно.

Престоя на Делнери продължава 12 месеца като бива заменен от Антонио Конте през лятото на 2011г., с което започва революцията в Торино. Независимо от трансферите на Андреа Пирло и Артуро Видал, важността на Маркизио скоро отново се откроява, като новия треньор сменя схемата на игра на 3-5-2, което позволява на италианеца да се изявява на по-естествена за него позиция. Той отбелязва в първия мач на „Ювентус Стейдиъм”, с който се поставя началото на неочакваната серия от мачовете без загуба на „бианконерите”, която ще продължи през целия сезон. Маркизио приключва сезона с реализирани десет попадения, което го поставя на споделено лидерско място в листата на топ реализаторите на отбора. Ювентус триумфира със Скудетото като го прави още два пъти преди Конте, който самия е играч носил фанелката на „бианконерите” с номер 8, напуска, за да стане треньор на италианския национален отбор.

На негово място идва Макс Алегри, който осъзнава, че годините са започнали по някакъв начин да забавят Маркизио, което се доказва и от отбелязаните едва четири гола през сезон 2013/14. Когато Пирло отсъства от състава заради травми, бившия треньор на Милан решава да заложи на родения в Торино играч да поеме неговата роля в халфовата линия. Той създава успешно впечатление за брадатия гений, играейки важна роля в отборния поход към спечелването на първи дубъл от титла и купа в Италия от две десетилетия, както и прекъсвайки 12-годишното отсъствие от финалите на Шампионската лига.

Качествата на Маркизио в новата му плеймейкърска роля се наблюдават постоянно след като Пирло напуска отбора и преминава във ФК Ню Йорк Сити. По-подвижен и усещайки по-добре играта в защитен план торинеца е впечатляващ. Раздавайки пасове по целия терен и в същото време винаги нащрек за предотвратяване на опасност, когато противника владее топката, може да се твърди, че отбора става по-труден за побеждаване след като Маркизио замества Пирло.

Следва още един дубъл титла-купа, но също така и агонията от скъсаните кръстни връзки на лявото коляно, оставайки го извън игра за шест месеца. Без да може да разчита напълно на Маркизио, Алегри променя схемата на игра на 4-2-3-1, което означава, че играча ще може да се ротира заедно с Миралем Пянич и Сами Кедира, докато през това лято в състава бе привлечен и Блез Матюиди.

Преминавайки през опасения за неговото физическо състояние и наличието в състава на трима много опитни полузащитници, шансовете за игра на Маркизио отново са ограничени, взимайки участие само в 11 мача до момента през сезона. В шест от случаите той влиза като резерва, но все пак той продължава да бъде това успокояващо влияние, което винаги подобрява отборната игра и представянето на тези около него. И не е никаква изненада, че десет от мачовете завършват с победа на „бианконерите”. Единственият „пропуск” за осъществяване на перфектна серия е нулевото равенство срещу Барселона.

Въпреки това, спекулациите за негово напускане, може би дори последвайки Пирло към МЛС, се развихрят, както и нарастващото усещане, че най-добрите му дни са зад гърба му. Навършвайки 32 години по-късно този месец и с проблеми след сериозна контузия на коляното, за всеки друг играч тези притеснения може би щяха да са основателни. А и „Старата госпожа” има дълга история с освобождаване на играчи, които вече не могат да ѝ помогнат.

Клубни легенди като Дел Пиеро или световни звезди като Зинедин Зидан, са напускали след като са изпълнили своята роля, но тези клубни икони, не са родени в Торино и не са посещавали редовно мачове на отбора като деца. По-важното, нито един от тях, не е бил в положението на Маркизио – човек, който е бил пренебрегван прекалено много пъти и все пак винаги се е завръщал дори по-добър, готов да облече екипа на Ювентус и да постигне поредната победа.

Историята ни казва много неща, но що се касае до „Малкия принц”, може би е най-добре просто да прочетем посланието на транспаранта – „Не пипайте Маркизио.”

Бел. ред. – статията с оригинално заглавие – Why Claudio Marchisio Means So Much To Juventus Fans, е написана от Adam Digby.

източник: www.thesportsman.com/articles/why-claudio-marchisio-means-so-much-to-juventus-fans

снимка: www.juventus.com

Коментари